" /> БИЛА ЛИ Е ГРЕШНИЦА СВЕТА МАРИЯ МАГДАЛИНА – една свята подвижница в ребус от грешки и конспирации
Translate
България
ШЕСТИ КОНКУРС "ЧУДОТО НА КОЛЕДА"
ДАРИХА 150 ЦЕННИ КНИГИ НА ХРАМ "СВ. ВИСАРИОН СМОЛЕНСКИ" В СМОЛЯН
СРЕЩА НА ПАТРИАРХ НЕОФИТ С Г-Н ВАСИЛ ЛЯЗЕ
„ЧИСТИ СЪРЦА“ ОТКРИ С ВОДОСВЕТ НОВАТА ДУХОВНА УЧЕБНА ГОДИНА
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАТРИАРХ НЕОФИТ ПРИЕ РЪКОВОДСТВОТО НА ПРОЧУТИЯ ХОР "ГУСЛА"
СРЕЩА НА ПАТРИАРХ НЕОФИТ С ПОСЛАНИКА НА СИРИЯ
22 СЕПТЕМВРИ – ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
ЩЕ БЪДЕ ИЗБРАН НОВ ЕПИСКОП НА БПЦ
СВ. СИНОД ИМА НОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР - НЕГОВО ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ АРХИМАНДРИТ ГЕРАСИМ
ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА В ПДС „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА В СОФИЙСКАТА СЕМИНАРИЯ "СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ"
ПОКЛОНЕНИЕ В РОЖЕНСКИЯ МАНАСТИР „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО” И ПОСЕЩЕНИЕ НА ГР. МЕЛНИК
ДЕТСКИ ХОР „ЧИСТИ СЪРЦА“ СЕ ПОКЛОНИ ПРЕД МОЩИТЕ НА СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СОЗОПОЛ
НОВИ ВОСЪЧНИ СВЕЩИ В ХРАМОВЕТЕ НА БПЦ
ДУХОВНИ ЧЕТИВА
СЛОВО НА ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
ПОДВИЖНИЦИ НА ИИСУСОВАТА МОЛИТВА В МАНАСТИРИТЕ И В СВЕТА
СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ – ОБЩЕНИЕ В ТАЙНСТВОТО НА ЛЮБОВТА
ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН
ЗАЩО СТРАДАМЕ
ВНИМАНИЕ СЕКТА: АГИТАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ НА НЕЗАВИСИМАТА БАПТИСТКА ЦЪРКВА ПЪЛНЯТ ПОЩЕНСКИТЕ КУТИИ В ЛОВЕЧ
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА: СИМВОЛИЧНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРОСФОРАТА. КАК СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА СВЕТИТЕ ДАРОВЕ
ДНЕС ЗАПОЧВА ЦЪРКОВНАТА НОВА ГОДИНА
ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВЕТИ ИОАН ПРЕДТЕЧА
ЧАСТ ТРЕТА: КАК СЕ ИЗПОЛЗВАТ ДРУГИТЕ ПРОСФОРИ ПО ВРЕМЕ НА ПРОСКОМИДИЯТА. КОПИЕТО, С КОЕТО СЕ ИЗРЯЗВАТ ЧАСТИЦИ ОТ ПРОСФОРИТЕ, Е ОРЪДИЕ НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ
ЧАСТ ВТОРА. КАК ПРОСФОРАТА СЕ ИЗПОЛЗВА В БОГОСЛУЖЕНИЕТО. КАКВО Е ТОВА ЕВХАРИСТИЕН АГНЕЦ
КАКВО Е ТОВА ПРОСФОРА, АНТИДОР И АРТОС. ЧAСТ ПЪРВА: ПРОСФОРАТА КАТО СИМВОЛ НА БОЖИЯТА БЛАГОДАТ. КАК СЕ Е ПОЯВИЛА ПРОСФОРАТА
БЕСЕДА С ЕДНА СЕКТАНТКА
УСПЕНИЕ НА ПРЕПОДОБНИ ИВАН РИЛСКИ – 18 август
УСПЕНИЕТО НА СВ. БОГОРОДИЦА
НАСТАВЛЕНИЯ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ
От света
СВЕТИ ЙОАН ШАНХАЙСКИ И САН ФРАНЦИСКИ ЧУДОТВОРЕЦ: НИЩЕТАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА
ЧУДОТВОРНО ЗАСНЕМАНЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА НА АТОН
ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА НАРЕЧЕНА "БЛАГОДАТНА"
СХИАРХИМАНДРИТ ГАБРИЕЛ (БУНГЕ): КОЙТО ИЗУЧАВА БОГОСЛОВИЕ, НЯМА ДА РАЗБЕРЕ НИЩО, АКО НЕ ВОДИ ДУХОВЕН ЖИВОТ
НЕЗАБРАВИМ ПРАЗНИК, ПОСВЕТЕН НА СВЕТА РАВНОАПОСТОЛНА МАРИЯ МАГДАЛИНА ВЪВ ВАРШАВА
EГИПЕТСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ СЕ СРЕЩНА С ХРИСТИЯНСКИТЕ ЛИДЕРИ НА СТРАНАТА
В ХРАМА „ХРИСТОС СПАСИТЕЛ” ОСВЕТИХА 40 ТОНА ЯБЪЛКИ
ПАТРИАРХ КИРИЛ МОЛИ ООН, СЪВЕТА НА ЕВРОПА И ОССЕ ДА ЗАЩИТЯТ ПРАВОСЛАВНИТЕ В УКРАЙНА
ПРИВЕТСТВИЕ ОТ ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ И СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ КЪМ НОВОИЗБРАНИЯ КИЕВСКИ И НА ЦЯЛА УКРАЙНА МИТРОПОЛИТ ОНУФРИЙ
ИЗТОЧНИТЕ ПАТРИАРСИ ПРИЗОВАВАТ ДА БЪДАТ ЗАЩИТЕНИ ХРИСТИЯНИТЕ В ИРАК
КОПИЕТО НА ЧУДОТВОРНАТА ПОЧАЕВСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА БЕШЕ ДОНЕСЕНО В СВЕТИТЕ ГОРИ (УКРАЙНА)
ПРАВОСЛАВНА ПОЕЗИЯ: "НАУЧИ НИ, БОЖЕ, ДА СЕ МОЛИМ!"
АРХИМАНДРИТ ЕФРЕМ ПРИЗОВАВА ПРАВОСЛАВНИТЕ ДА СЕ ОБЯВЯВАТ ОТКРИТО СРЕЩУ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО АБОРТ
МЕЖДУНАРОДНИЯТ САЙТ ЗА ПРАВОСЛАВНА ФОТОГРАФИЯ ОРТФОТО НАБИРА СТАЖАНТИ ПО ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ”
ПОКЛОНИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ
ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР И ПОСЕЩЕНИЕ НА ХРАМОВЕТЕ В ГР. ЛОВЕЧ - 23 септември (вторник) 2014 г.
дякон д-р Петър П. Симеонов - текст и снимки; Катедрален храм „Света Неделя”, гр. София - ••Понеделник•, 25 •Август• 2014•
ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ НА 22 АВГУСТ 2014 Г. (ПЕТЪК) В ГЕРМАНСКИЯ МАНАСТИР „СВ. ЙОАН РИЛСКИ” И ЛОЗЕНСКИЯ МАНАСТИР „СВ. АП. ПЕТЪР И ПАВЕЛ” (СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ)
дякон Петър Симеонов - Kатедрален храм „Света Неделя” - ••Понеделник•, 04 •Август• 2014•
ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ЗА ЛЕТНИЯ ПРАЗНИК НА РИЛСКИ МАНАСТИР - 18 АВГУСТ
Пресцентър Всемирното православие сн. www.pravoslavieto.com - ••Сряда•, 23 •Юли• 2014•
ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ

 

Църковен календар
<<  •септември• 2014  >>
 &b  &b  &b  &b  &b  &b  &b 
  1  2  3  4  5  6  7
  8  91011121314
15161718192021
22232425262728
2930     

_MG_6173.JPG - 22.61 Kb

ПРАВОСЛАВНА

ДЕТСКА ГРАДИНА

„ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА”

За информация  - http://www.globalorthodoxy.com

 

CB Online
None

Виртуален свят

 
 
 
 АРХИМАНДРИТ ТИХОН (ШЕВКУНОВ):
"ГОСПОД ОТКРИВА СВОЯТА ВОЛЯ НА ВСЕКИ,
КОЙТО СЕ СТРЕМИ ДА Я УЗНАЕ"

ЗА ВРАЧКИТЕ, ГЛЕДАЧКИТЕ И ВРЕДАТА

 ОТ ОКУЛТИЗМА

 



БИЛА ЛИ Е ГРЕШНИЦА СВЕТА МАРИЯ МАГДАЛИНА – една свята подвижница в ребус от грешки и конспирации

В нашето светско съвремие името на св. Мария Магдалина силно нашумя покрай множеството криминално – авантюристични романи и филми. Те убеждават съвременната аудитория, че християнската светица е имала някакви “специални отношения” с Иисус Христос и е била дарена с дете от този съюз. 

Мислих си, че  подобни филми могат да заблудят само невъцърковените православни християни, които не са съвсем наясно с учението на Църквата за светицата. Но се оказа друго –  разбрах, че много православни, сред които и академични учени, си мислят,  че Мария от Магдала е същата онази блудна Мария, за която говори Новият завет. Подобно заблуждение лесно отваря вратите към нови неистини, според които на Мария Магдалина се гледа като на особена личност в Евангелията, не заради нейното служение на Христа, а заради това, че над нея Христос извършва един особен вид опрощение – подминава нейното падение и дава шанса да бъде негова последователка.

Нека първо припомним коя е света равноапостолна Мария Магдалина според  светото писание  и светото предание на православната църква. Житието на святата жена свидетелства, че тя е била родом от галилейския град Магдала, който е разположен на западния бряг на Генисаретското езеро, близо до Капернаум (Magdala – на еврейски Midgal-Еl — "кула Божия", в древността е бил важен укрепен град. Днес там съществува неголямото селце Ел -Меджел).  Поради своя произход, тя е охарактеризирана в житиеописанието като “истинска галилейка”. А галилеец, галилейка в проповедта и утвърждаването на християнството означава нещо много особено:  “галилеец” наричали Самия Спасител Христа, а също и първозваните Христови апостоли (с изключение на Иуда Искариот -  предателят). Галилейците много се отличавали от иудеите от другите области на Палестина по това, че те възприемали идеите и духа на закона, а не – неговата форма. Галилейците били пламенни, отзивчиви, стремителни, благодарни, честни, храбри възторжено религиозни, обичали да слушат поучения за вярата и Бога, били откровени, трудолюбиви, поетични и обичали гръцкото мъдро образование (в отличие от юдеите, които били символ на тесногръдото фарисейство и късогледото садукейство).

За живота на света равноапостолна Мария Магдалина преди да срещне Иисус Христос не е известно нищо. Евангелският текст свидетелства за нея за пръв път по повод срещата и със Спасителя, когото тя с вяра помолила да я излекува от тежкия и, неизлечим недъг. Иисус Христос изгонва от Магдалина “седем бяса” и от този момент животът и се променя напълно: в душата и се разгоряла най-чиста и предана любов към нейния Спасител Христа и тя завинаги се присъединява към Него. 

Светицата била свидетел и на страданията на Христа, а по-късно заедно с майката на Спасителя стояла при кръста и видяла как полагат Господ в гроба. На третия ден след разпъването на Христа, Мария, заедно с други свети жени, наречени от Църквата св. Мироносици, приготвила благовонно миро, за да помажат с него тялото на Учителя си. Св. Мария Магдалина, заради великата си преданост и жертвоготовност към Учителя си първа била сподобена с радостта да го види след възкресението му и била помолена от Иисус да възвести на апостолите за Своето възкресение, чрез което се превърнала и в благовестница.

За това, света Мария Магдалина да е била грешница, в Новия завет няма никакво свидетелство. Подобна идея възниква от грешното тълкуване на св. Григорий I Велики, папа Римски от VI в.сл.Р.Хр. който в своята Хомилия 33, създадена най-вероятно в 591 г. н. е. пише: „Вярваме, че тази жена  (Мария Магдалена)  е грешницата,  описана от Лука,  жената,  която Йоан нарича Мария,  същата онази Мария, от която по думите на Марко, са били изгонени седем демона”. По-нататък св. Григорий отъждествява Мария Магдалена с безименната грешница (Лука 7:36-39), която помазала краката на Спасителя със скъпите масла, използвани преди това „да парфюмира плътта си в забранените актове”. Така тя, поставила себе си в краката на Христа, „превърнала купчината свои грехове в добродетели, за да служи на Бога в пълно покаяние”.  (Homiliarum in evangelia, Lib. II, vol. 76, cols. 1238-1246 ),

В евангелския текст подобни твърдения напълно отсъстват. Ще припомним, че Господ казва на падналата жена “А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром” (Лк. 7: 50). В описанието на този момент не се споменава за изгонване на бесове. Освен това, в осма глава, в която евангелист Лука говори за пръв път за Мария Магдалина и я представя като страдаща жена, не уточнява нищо за падение или за непристойно минало “и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса”. Едва ли евангелистът би пропуснал да подчертае такъм сериозен грях, който е бил опростен от Учителя.

В католическото богословие тази невярна аналогия заживява нов живот, когато  италиянския монах – доминиканец, архиепископ на Генуа Якоб де Воражин, в своята „Aurea Legenda” -   „Златна легенда: четива за светците” (около 1260 г.) отъждествява Мария Магдалина с Мария, сестрата на праведния Лазар и Марта. Авторът на книгата внушава идеята, че техните родители били много богати – Мария получила като наследство Магдала, Лазар – част от Йерусалим, а Марта – Витания. Като пътувала на кораб за Марсилия, Мария проповядвала на езичниците, а по-късно се усамотила в пустинята, където нямало вода и храна и там тя придобивала небесна храна. Така преживява тридесет години и срещнала живеещ наблизо свещеник, на когото тя споделя за близката си кончина и му заръчва да предаде това на блажения Максимин. След като се срещнала с блажения, тя получила от него последно причастие и умряла. Той я погребал  и поръчал след кончина му да го поставят до светицата”.

Съвсем очевидно е, че тук се смесват двата сюжета от житията на светите Мария Магдалена и Мария Египетска  († ок. 522). Комбинирането на разказите е имало за цел да утвърди представата за св. Мария Магдалена като покаяла се развратна жена и да подсили поуката за нуждата от искрено разкаяние у вярващите.  И въпреки,  че достоверността на тази компилация е била оборвана съвсем скоро след създаването и,  както свидетелстват запазени ръкописи от IX  и XIII  в.,  тя силно повлиява западната художествена традиция в изобразяването на св.  преп.  Мария Египетска, създавайки иконография, почти напълно идентична с тази на св. Мария Магдалена.  (Тодорова, Р. 2009).

Би било коректно да се отбележи, че през 1969 г. католическата църква излиза със специално становище, в което обявява, че света Мария Магдалина никога не е била блудница. Но едно становище не може да унищожи насадения за деветнадесет века порочен мит. Още повече, че в съвременния свят той бива донаписван и доразвиван, като към него се добавят идеи, които звучат сензационно и конспиративно. Тези идеи, всъщност, преди стотици векове са били отхвърлени като неверни, но за да убедим читателя в това  ще трябва да се върнем назад в историята, почти във времето, когато възниква Християнската църква. Още тогава, паралелно с развитието на християнството, силна популяризация придобива едно ново религиозно направление, което носило названието гностицизъм, от  гръцката дума “гносис” (т.е знание). Неговият произход се свързва с гръцката философия, иудийското богословие и източните религии (особено Зароастра).

Без да навлизаме в подробности ще посочим, че  учението на гностиците е дуалистично: като основа на битието те приемат едно Върховно Същество (или Височайши дух), а от друга страна – материята. Върховното същество в техните представи е независимо начало на светлината и доброто и то се явява източник на живота.   Това същество е начало и на духовния живот и на свой ред поражда чрез изтичане (еманация) множество зони (??????), духовни вечни същества. Тези същества съставят цялата пълнота на битието и тяхната съвкупност образува т.нар. плерома (???????). Същевременно материята се възприема като самостоятелно, независимо начало, което заради своята чувственост е творение на зли сили. 

Към Иисус Христос гностиците се отнасяли с уважение най-вече заради неговото съвършено етично учение. Но те не можели да приемат, че е Сина на Всевишния Бог, който се е превъплътил в тяло и считали, че тази плът не е била материална, а привидна. Тъй като думата привиден на гръцки звучи като  «докео», от тук произхожда названието на еретическото учение докетизмъм, което проповядва идеята за призрачността на тялото и телесния живот на Христос.

Гностиците винаги се стараели да подкрепят своето учение със слова, които твърдяли че са им завещани от самия Иисус Христос и  това за тях било тайно знание, което не било споделяно с простосмъртните и  се  предавало само сред особен “eлит”, “избранници”.  Тук е мястото да подчертаем откритата полемика, която води с представителите на това учение св. Ириней Лионски, който указва несъстоятелността на гностицизма. На идеята за тайнствеността и елитарността на религиозното знание, св. Ириней противопоставя идеята за Христовото благовестие – Бог нищо не дава тайно, за отделни избрани личности, а изкупува и спасява цялото човечество и целия тварен свят.  Не случайно, посочва светецът, Църквата и Преданието имат вселенски характер 

“След като приела това учение и тази вяра, Църквата, макар и разпръсната по целия свят… внимателно ги пази, сякаш живее в един дом; еднакво вярва в това, сякаш има една душа и едно сърце; проповядва това, учи и предава, като че ли има една уста. Макар в света езиците да са различни, но силата на Преданието е една и съща. Не по друг начин вярват и не друго Предание имат църквите, основани в Германия, Испания, Галия, на Изток, в Египет и по средата на света. Но както слънцето – това творение Божие – в целия свят е едно и също, така и проповедта за истината навсякъде сияе и просвещава всички хора, желаещи да стигнат до познание на истината.” (Против ересите, III, 10:2).

Друго доказателство за несъстоятелността на учението на гностиците, според св. Ириней Лионски, било отсъствието на единно предание, за разлика от единното “апостолско предание, открито на целия свят”.  Отсъствието на единно предание се явява свидетелство за това, че това не е цялостно учение и то не може да претендира за религиозно знание. Не случайно, различните учители – гностици имали различни вярвания и проповядвали различни идеи.

 

Разбира се, те не разчитали единствено на устното посвещаване, но създавали и своя литература като един сигурен начин за разпространение и съхраняване на идеите напред  във времето.

 

Преди да спрем вниманието си на тази литература, трябва да почертаем, че както преданието на гностиците, така и техните съчинения са били обявени от Църквата за явна ерес и  никога не е съществувало съмнение за това дали са догматични или не. През първите три века и половина след идването на Иисус на земята до свикването на Първия вселенски събор през 325 г. н. е.,  във всички християнски общини, които се разпростирали от Африка през Европа и Азия нито веднъж не е имало случай християните да приемат за истинна книга, която по-късно Църквата да е посочила като еретическа.  А това се случвало така – пристига гост и желае на литургията да прочете книга, напр. Евангелието на Петър. Християните с радост приемат това предложение, защото Петър за тях е свята личност, христов апостол и създател на Църквата. След прочита, обаче, вярващите  по непогрешим начин познават, че това не е свят текст и това  разпознаване може да бъде обяснено единствено чрез спасителното действие на Светия Дух.  От  Британия до Персия, от Придунавието, Северен Кавказ до Етиопия, във време, в което не е имало средства за информация,  Православната Църква, която е Църква на мъчениците – светци  нито веднъж не сгрешила дали даден текст е свещен или не (Кураев, Откуда мы знаем о Христе. Церковь и апокрифы).

 

Забележително е и делото на Св. Иринейски, който в съчинението си “За ересите” “говори  за догматическо единство на четирите Евангелия; второ – за Свещено Предание, достъпно и открито за всички. По повод първия критерий трябва да кажем, че по времето на  св. Ириней новозаветният канон още не бил установен. Фактът, че светецът, ръководейки се от своя ум и интуиция, говорел за тези именно Евангелия, които впоследствие били признати за канонически, трябва да се счита за чудо. Имайки предвид, че той не разполагал нито с речници, нито със съвременни критични методи, може да се каже, че е бил воден от Светия Дух.

 

Светецът също отхвърлил всички гностически евангелия и обявил четири книги – Евангелията от Матей, Марк, Лука и Иоан – за авторитетно Писание на Църквата. (Майендорф, 1985). 

 

Както стана дума по-горе, 325 г. на Първия Вселенския събор в Никея, в който участват  318-свети отци, е бил определен точния състав на каноничните книги на Свещеното Писание, а гностическата книжнина е обявена за апокрифна, т.е  недостоверна, еретическа, заблуждаваща и неспасителна.

 

Разпознаването на гностичната книжнина  било трудно, защото гностиците наричали своите текстове “евангелия” и  въобще обичали да “говорят” от името на Христос, Богородица или на  апостолите (срвн. “Евангелие от Иуда”, “Евангелие от Филип”, “Евангелие от Петър” и др.). Особено “пристрастие” те имали към св. равноап. Мария Магдалина, на която било приписвано знанието на различни гностически тайни, разкрити и от самия Христос след Възкресението. Текстовете, организирани тематично около личността на светицата, за които знаем днес са  “Въпросите на Мария”, “Родословието на Мария” и “Евангелиe от Мария”. За първото съчинение узнаваме от св. Епифаний Кипърски («Панарион» (IV в.), който преразказва този текст, за да оспори идеите на гностиците. От този преразказ научаваме, че текстът съдържа кощунствени за християнина описания на ласки между Мария и Иисус. Вторият текст “Родословието на Мария” не е достигнал до нас, но за сметка на това разполагаме с части от “Евангелиe от Мария”(2a), написано на коптски език и което се причислява към т.нар кодекс от Наг- Хамади. (2).  В “евангелието” могат да бъдат открити веднага нехристиянските теми – едната, за несвятата материя, която трябва да се разруши или не ( ще бъде ли тогава материята [разрушена] или не?)  и за    подмяната на духовното начало с интелектуалното, на вярата с познанието  (иеромонах Иов Гумеров)

.

Аз-каза тя-съзерцавах  Господ във видение, и Му казах:

'Господи, днес те съзерцавах във видение.'

Той ми отговори, казвайки така: Благословена си ти,

че не се страхуваш, когато ме съзерцаваш.

Защото където е съзнанието, там е и съкровището.'

Аз Му казах:

'Господи, сега този който вижда видението,

го вижда {чрез} душата, или чрез духът?’

Спасителят отговори, казвайки:

‘Той не вижда чрез душата, нито чрез духът,

но съзнанието, което е между двете – то е [което] вижда видението,

и то е [...] (11-14 липсващи) ... и желание - каза.’

 

 

 

Според съвременната богословска наука, гностицизмът бележи своя залез в края на III в., поради своята затвореност и разбиране за елитарност. В същото време той поражда низ от нови ереси като мандеизъм —II век,  Манихейство (III век), а от четвърти век е наследено от офити – (ок. IV в.), Борборити, Каинити, сифиани, павликяни и др. Гностически произход има и българското богомилство, чиито последователи в Европа биват наречени (катари).  Катарите, известни като аблигойци, били християнска секта, която добива огромна популярност XII— XIII в Лангедок – днес южна провинция на Франция и част от северна Италия. Албигойците също вярвали, че Йоан Кръстител е бил оръжие на дявола, изпратено в света, за да отнеме от Христос мисията на спасителя. Те също проповядвали, че Мария Магдалина е била жена на Иисус Христос и въпреки че Христос е бил безплътно същество, той е присъствал в една плътска обвивка и по този начин е можел да се бракосъчетае със своята ученичка. Съвсем логично, тази еретическа идея бива доразвита в легендата, според която Иисус Христос и Мария Магдалина се сдобиват със свое дете. На пръв поглед би било странно, че именно тези, които обявяват материалния свят и човешката плът за творение на Зла сила, в своите теории непременно се стремят да обвържат християнската святост с плътското и сексуалното. Някой тук би открил противоречие, само ако не е запозна начина на живот на катарите. 

 

В съвременното интернет пространство, а също и в книги и медии, които считат себе си за сериозни и научно ориентирани е поместена цяло море от художествена продукция,  която обявява катарите за аскети и за мъченици – подложени на гонение и смърт от официалната (припозната като “католическа”) църква! Внушават се идеите, че са проповедници на една чиста религия – християнска – която няма заблудите на Църквата – и че нейните духовни лица не са сребролюбиви и материалисти – както църковните! Пълна заблуда!!! Светите отци, които са били съвременници на тази секта с ужас разказват, че те извършват сексуални извращения: отдавали се на оргии, кръвосмешение, хомосексуализъм, ритуално ядяли ембрионите  на абортирани деца и умъртвявали родилите им се деца. Подобни деяния са характерни и за съвременните тайни общества, които са наследници на гностичните секти и практикуват окултни практики (включително и жертвоприношения на хора (Макарова, Н, 1996). 

 

Интересът към тези общества беше засилен от различни четива, сред които най-популярното днес е Шифърът на Леонардо от Дан Браун.  Както всички знаем, текстът на Браун беше екранизиран, което още повече разшири аудиторията на един неверен мит. За малцината, които не са имали възможността или желанието да се запознаят със съдържанието му, ще преразкажем накратко сюжета му.  Според Браун, апостолските приемници още от първите векове са скрили от обществото една голяма "тайна" от живота на Иисус Христос: това е неговото дете, придобито от брака му с Мария Магдалина. Апостолите, изпитали към светицата истинска ревност, че била избрана за любима на Бога и решили заради запазване на властта си, да скрият нейната "истинска" роля в историята.

В продължение на двадесет века църковните йерарси спазват договор за мълчание и участват в таен орден. Но поради някакви обстоятелства договорът е нарушен и членовете на ордена започват да се противопоставят един на друг.

За християнина – читател версията в романа намирисва на всяка своя крачка, но нас ни интересува по отношение на това, че възражда еретическата легенда за любовните отношения между Иисус Христос и Мария Магдалина. Както виждаме, дори тази легенда бива доразвита още – говори се за дете от описания любовен съюз. Тъй като началото ни убеждава, че "в книгата са представени точни описания на произведения на изкуството, архитерктурата, документи...”,  аз като литературовед се запитах каква е ролята на това твърдение. Защото в теорията на литературата това е често срещан похват –да се внуши идеята за истинност, достоверност на художествения свят, който по своята същност е фикционален, т.е измислен. Но случая с “Шифърът на Леонардо” не е такъв! Доказателство за това са интервютата на писателя, в които той многократно подчертава, че всичко описано в книгата му почива на документи и достоверни източници (Braun,  2001). Като имаме предвид, че романът е низ от най – различни грешки (Париж е обърнат с краката на горе, син се ражда много преди баща си и мн. др.), по отношение на християнството хаосът е пълен. Нека започнем от там, че писателят претендира за историчност на фактите, а събитията които пресъздава прескачат близо десет века.  Романът отпраща към времето на земния живот на Иисус Христос, коментира неговите отношения с учениците му, в това число и Мария Магдалина, а впоследствие отпраща към времето на тамплиерите, т.е около XII-XIII в. А всъщност именно в този период се провеждат цели седем църковни събора, които отхвърлят кодовете, които Дан Браун се опитва да ни внуши. Едва ли с тези факти са запознати хора, които се втурват да откриват доказателства за децата на Мария Магдалина, които вече са не едно, а три !!! (“… една първородна дъщеря, двама синове. Между другото по-малкият се казва Юда. Погребана е в семейната гробница Талпиот в Ерусалим. Където съвременни ДНК изследвания доказват, че там са погребани и Дева Мария, и съпругът й Йосиф”)  (Иванова, 2010).

Истината е тази, че самият Браун попада в мрежите на  една мистификация, която е далеч от истината за Христос. Наистина, както пише в романа си, писателят разчита на документи, но тези документи още през IV в. Христовата Църква, Църквата на мъчениците, надарени със святост, отрича като лъжливи и заблуждаващи.

 Едва ли е нужно да превеждаме множество доказателства в тази насока – само едно: всички новозаветни книги ни убеждават в непогрешимостта, т.е пълната святост на Иисус Христос:

— Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте" (1Пет, 2:21-24).

- понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял но дух (1Пет, 3:18).

- „И знаете, че Той се яви да вземе нашите грехове и грях няма в Него” (1 Йоан.3:5).

— Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен. Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. (1Йоан 3:7-8).

 - Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога. (2Кор.5:21).

Св. Мария Магдалина, също като светите апостоли до края на живота си пътува и проповядва за живота и делото на Божия син. Тя се отправила и в езическия Рим, където отново  разказвала за христовото учение, за Христовата смърт и за възкресението на Иисус Христос от мъртвите. Тя се срещнала дори с император Тиберий, на когото споделила, че в римската провинция Юдея несправедливо е бил осъден Иисус Христос, галилеец, свят човек – Божият син, разпънат по поръка на еврейските първосвещеници. Св. Мария Магдалина подала на Тиберий едно яйце, което след думите “Христос воскресе!” се оцветило в червен цвят.  От този момент обичаят да си подаряват пасхални яйца в деня на светлото Христово Възкресение, е присъщ за християните от целия свят. 

В древен ръкопис на гръцки език, написан на пергамент, пазещ се в библиотеката на манастира “Св. Анастасия” близо до Солун, Гърция е написана молитва, която се чете на Пасха при освещаване на яйцата и млечните ястия. В нея се указва, че игуменът, раздавайки осветените яйца, казва на своите братя – монаси:

“Така ние сме приели от светите отци, съхранили този обичай  от апостолските времена, защото светата равноапостолна Мария Магдалина първа е показала на вярващите пример за това радостно жертвоприношение” (Православие и мир, 2009)

Нетленните прославени мощи на света равноапостолна Мария Магдалина били пренесени тържествено в девети век при император Лъв VI Философ от Ефес в Константинопол и положени в храма на манастира на свети Лазар. Такова е преданието на Източната православна християнска Църква.

Такава е истината за света Мария Магдалина, чието име е недостойно замесено в ребуси и догадки близо двадесет века. Нека се вслушаме в думите на тези, които са живели редом с нея, а не в легендите на хора, които никога не са я познавали – те в заблудата си са подвели много човеци и са ги подучили да се усъмняват в светостта на Бога и в името на светицата.

Нека си спомним думите на св. Павел, който мъченически загива в Рим и на чиято смърт става свидетел Мария Магдалина: Поздравете Мариам, която се много труди за нас.

За своето всеотдайното и безкористно служение на Иисус, което е равностойно на учениците Христови, православната църква почита Мария Магдалина не само като свята, но и като равноапостолна. 

 

•Последна промяна• (••Неделя•, 21 •Юли• 2013 21:16•)

 
??PLEASE_REGISTER_TO_ADD_COMMENTS??
ЧИСТИ СЪРЦА
Кой е тук?
•В момента има• •385 посетителя• •в сайта•
Препоръчваме Ви

 Вече е на пазара

книгата на Мартин Ралчевски

"ИЗМАМА" 

 

Красноречиво,

този прекрасен роман ни разкрива,

че човекът изживява и завършва своя път

в тъмнина и заблуда тогава,

когато е изгубил връзката си с Бога. 

 
Препоръчваме Ви

 „ВАНГА И ДРУГИ КАПАНИ”

ИЛИ КАК БЪЛГАРСКИЯТ НЕО-ПАГАНИЗЪМ

 СЕ СДОБИ С РАНГ НА ДЪРЖАВНА РЕЛИГИЯ

 

 


 

Храмове

 Набират се средства за изграждане на новия храм на гр. Варна 

"Св. прмчк Прокопий Варненски"

 SMS

 

 
 НАШИТЕ ПАРТНЬОРИ
 
 
 
 
               
 
  
 
 
 
                            
 
 
     
 
   
 
 
 
 
 
                      
 
 

 

 

 


Notice: Constant _JEXEC already defined in /www/globalorthodoxy.com/www/root/index.php on line 92