Първи ден – 6. 09. 2010 (понеделник)

18.00 – Откриване на Седмицата на православната книга от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил

18.10  –  Приветствия от официалните гости

18.30 – Лекция на тема: „Монашеството като форма за спазване на евангелските заповеди и преданието на Църквата” на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил

19.15 – Представяне на книгата „Записки по православна християнска етика” от свещ. Йоан Карамихалев от храм „Св. София”, гр. София

19.45 – Представяне на книгата „Християнска мисия в условията на поместната църква” от д-р Валентин Кожухаров завеждащ мисионерския отдел на Великотърновска митрополия

Втори ден – 7. 09. 2010 (вторник)

18.00 – Откриване на Богословска конференция на тема: „Исихастката традиция и съвременния църковен живот” от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил

18.10 – Лекция на тема: „Св. Никодим Светогорец и тайнствата на Църквата” на Негово Блаженство архиепископа на Прага и Митрополита на Чешките и Словашките земи Христофор

19.10 – Лекция на тема: „Св. Гора – фар на исихазма” на архимандрит Йоаникий, игумен на манастира „Преображение Господне”, Сохос – Еладска православна църква

Св. свещеномъченик Антим Никомидийски († 303)

Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през трети и началото на четвъртия век.  Родил се в град Никомидия в малоазийската област Витиния. Получил християнско възпитание още от  дете и като възмъжал се отличавал с издигнат над плътските похоти  дух и хармонично развит характер. Бил дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир към всички, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава. Затова християните го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.

Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. По това време там живели императорите Диоклетиан и Максимиан. Заради опожарения им дворец, те подложили християните на жестоки гонения. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2000 Христови последователи. Много  християни били хвърлени в затворите, за да бъдат мъчени и убивани. 

По Божие внушение  епископ Антим се оттеглил в едно близко село, откъдето управлявал епархията си. Той изпращал писма, с които искал да укрепи и утеши своето паство, но едно от тези попаднало у  император Максимиан.

Автор: Леонид Шараев

Превод: Василка Нанева

Източник: pravoslavie.ru 

Скитът на преподобни Герман Аляскински (Аляски) е основан в  планините на Калифорния от йеромонах Серафим (Роуз) и неговия приятел игумен Герман (Подмошенски). Скрит от хорските очи сред дивата природа, скитът става истински оазис на православието в Далечния Запад. За своето неотдавнашно пътуване до тази света обител разказва руснакът Леонид Шараев, живеещ понастоящем в Торонто.

Не обичам изненадите, затова преди тръгване се постарах да позвъня в манастира. Обаждането ми в скита на св. Герман Аляскински в Платина  беше свързано с леко учудване от моя страна. Отец Паисий каза, че трябва да нося спален чувал и фенер. Не ми се щеше да мъкна спален чувал от Торонто, реших, че ще го купя след като се приземя в Сан Франциско, а фенер забравих да взема.

В Сан Франциско се поклоних на мощите на светителя Йоан Шанхайски. След това, уточнявайки как да се добера до скита на св. Герман и след като купих спален чувал, се отправих на път...

Някога бях чел кореспонденцията на о. Серафим (Роуз) с духовното му чедо о. Алексий (Йънг). В едно от писмата о. Серафим описваше подробно състоянието на пътя, водещ до скита, и възможността човек да се добере дотам с кола. Припомних си това описание сега, понеже не можех да предположа, че изкачването на планината към скита може да се окаже толкова трудно и опасно. Пътят като тясна лента се извиваше и криволичеше, стремително „хвръквайки” нагоре, а отдясно имаше пропаст и само погледът към нея ме караше да настръхвам. Наложи се да намаля до минимум скоростта и да бъда пределно внимателен.

 КИЛИЯТА НА ОТЕЦ СЕРАФИМ

Когато с  Божията помощ се добрах до манастира, слънцето беше вече в зенита си. То ярко се отразяваше в новите куполи на църквата и златните му отблясъци придаваха някаква необикновена радост на това наистина сурово място.

В скита ме посрещна един манастирски  помощник. Той ме поведе при о. Паисий, който си спомни телефонния ни разговор и радостно ме приветства като стар познат. Тъй като точно в този момент приготвяше вечеря за братята, поръча на о. Николай да ми покаже манастира. Отец Николай говореше добре руски, беше живял три години в манастири в Русия, затова с голямо удоволствие започна да ми разказва за скита. Помолих го да ми покаже гроба на о. Серафим (Роуз). Тръгнахме. Гробът се  оказа твърде необичаен  - над него се издигаше нещо като къщичка, стъпила върху дървена основа.  

Св. мъченик Мамант († 275)

Св. мъченик Мамант се родил в началото на  втората половина на трети век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия. Родителите му били знатни и богати римски патриции, просветени с евангелското учение. Те открито изповядвали своята вяра в Господа Иисуса Христа и тъй привличали към Църквата много езичници. Затова  те били хванати и затворени в тъмница. Бащата Теодот умрял в затвора. Майката Руфина, която била в напреднала бременност, родила преждевременно сина си Мамант.

Руфина отправила молитва към Господ да бъде баща и крепител и пазител на живота на нейното чедо, а после издъхнала.

По Божия промисъл  Мамант бил отгледан и възпитан от една добродетелна и благочестива вдовица.  До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била "мама". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант.

Когато тръгнал на училище, наставниците се чудели на умствените му способности.

Още от най-ранна възраст Мамант обичал Бога, обичал Господа Иисуса Христа повече от всичко. Показвал благочестие, което трогвало всички.